Със своята природна красота, богата история, архитектурен облик, Мъглиж е перла на Розовата Долина.
Първите огнища под "Побък" и "Кръстилча" са разпалени още преди 7 хиляди години. От пети век пр.н.е до първи век от н.е. в чертите на града и околностите му процъфтяват няколко тракийски селища - крепости и вили. За високата тракийска култура свидетелствува гробницата със стенопис край Мъглиж.
По време на римското владичество и средновековието Мъглиж е важна крепост и пътна станция на кръстовището на античните магистрали Сердика-Месемврия и Константинопол-Никополис ад Иструм. През 13 век във византийските извори за пръв път се споменав аимето му Монглиж.
В първите векове на турското иго Мъглиж е най-голямото селище на казанлъшката каза. В манастира мъждука една от малобройните килии.
През 1869 мъглижани основават първото селско читалище в България. През 1877г. Мъглиж наброява 400 български къщи. Мъглижани вземат дейно участие в освободителните борби.
След Освобождението Мъглиж се разширява до 1500 къщи и 5000 жители. Развиват се тепавичарството, бъчварството, дърводобива и др. Мъглиж дава на България над 500 учители и културни дейци.